Интериорна разходка: Венециански пентхаус
22.10.2010г.
Италианският архитект Елена Бусато работи по обществени проекти – за модни бутици в Милано, Дубай, Банкок и други градове. Тя изпълнява и частни поръчки, като една от най-интересните е тази, в която самата тя е поръчител. Това е един минималистичен пентхаус в градчето Мирано, в околностите на Венеция.
Мирано е почти предградие на Венеция. Архитектът Елена Бусато живее и държи архитектурно бюро, откъдето ръководи многобройни проекти, разхвърляни по цял свят. Някои от тях са недалеч – в самата Венеция, а други – от другата страна на океана, в Маями, или Банкок.
Своя дом тя оформя с особено старание. Архитектът посочва, че е искала да създаде един „атмосферен“ проект – пентхаус, в който основна роля да има играта на светлосенките. Затова навсякъде в интериора могат да се видят огледални повърхности, прегради от прозрачно стъкло и други стъклени декоративни елементи. Всички те служат като „отражатели“. Богатото присъствие на стъклото е също така и данък към традициите на местните майстори-стъклари, които са прославили Венеция не по-малко, отколкото Големият канал, площадът Сан Марко, гондолите, маските и прочее. Освен това в играта на светлините и сенките са задействани и гланцираните повърхности на лакираните мебели.
Апартаментът е разположен на най-горния етаж, така че се виждат носещите греди на покрива. Архитектът решава да не ги маскира, а напротив, да ги превърне в акценти. „В резултат на това се получи конструкция, която напомня борова гора: носещите греди приличат на преплитащи се стволове на дървета“, коментира Елена. „За да не се създава впечатление за архитектурна „мешавица“, централните греди са украсени в черен цвят“.
Апартаментът всъщност представлява едно голямо издължено помещение. Светлината прониква през прозорците на стената срещу входната врата, както и през покривните прозорци, скрити между гредите. При това разположение, да се реализира мечтата на Елена за пресъздаване на театър на светлосенките въобще не е лесна задача, но тя намира изход чрез грамотното зониране на помещението. Фактически то е разделено наполовина от стена, а между нея и тавана е поставена стъклена преграда. Трапезарията, дневната и кухнята плавно преливат една в друга, те са зонирани с помощта на подредбата на мебелите. По този начин се създават неголеми, формално разграничени пространства. В същото време те изглеждат открити, изпълнени със светлина и въздух. В допълнение на това, една от стените в трапезарията е превърната в огледало, подобно на тези, които се поставят в репетиционните зали в хореографските училища.
Първите слънчеви лъчи проникват в дома рано сутринта. Те се отразяват от огледалата, от стъклените прегради и предмети. Светлината се разпръсва на стотици слънчеви зайчета, които подскачат по пода, стените и тавана, напомняйки за радостта от пробуждането. Бавно светлината става все повече и повече. Към средата на деня цялото помещение е обляно от слънчеви лъчи.
Своя дом тя оформя с особено старание. Архитектът посочва, че е искала да създаде един „атмосферен“ проект – пентхаус, в който основна роля да има играта на светлосенките. Затова навсякъде в интериора могат да се видят огледални повърхности, прегради от прозрачно стъкло и други стъклени декоративни елементи. Всички те служат като „отражатели“. Богатото присъствие на стъклото е също така и данък към традициите на местните майстори-стъклари, които са прославили Венеция не по-малко, отколкото Големият канал, площадът Сан Марко, гондолите, маските и прочее. Освен това в играта на светлините и сенките са задействани и гланцираните повърхности на лакираните мебели.
Апартаментът е разположен на най-горния етаж, така че се виждат носещите греди на покрива. Архитектът решава да не ги маскира, а напротив, да ги превърне в акценти. „В резултат на това се получи конструкция, която напомня борова гора: носещите греди приличат на преплитащи се стволове на дървета“, коментира Елена. „За да не се създава впечатление за архитектурна „мешавица“, централните греди са украсени в черен цвят“.
Апартаментът всъщност представлява едно голямо издължено помещение. Светлината прониква през прозорците на стената срещу входната врата, както и през покривните прозорци, скрити между гредите. При това разположение, да се реализира мечтата на Елена за пресъздаване на театър на светлосенките въобще не е лесна задача, но тя намира изход чрез грамотното зониране на помещението. Фактически то е разделено наполовина от стена, а между нея и тавана е поставена стъклена преграда. Трапезарията, дневната и кухнята плавно преливат една в друга, те са зонирани с помощта на подредбата на мебелите. По този начин се създават неголеми, формално разграничени пространства. В същото време те изглеждат открити, изпълнени със светлина и въздух. В допълнение на това, една от стените в трапезарията е превърната в огледало, подобно на тези, които се поставят в репетиционните зали в хореографските училища.
Първите слънчеви лъчи проникват в дома рано сутринта. Те се отразяват от огледалата, от стъклените прегради и предмети. Светлината се разпръсва на стотици слънчеви зайчета, които подскачат по пода, стените и тавана, напомняйки за радостта от пробуждането. Бавно светлината става все повече и повече. Към средата на деня цялото помещение е обляно от слънчеви лъчи.
С наближаването на вечерта светлината намалява, а цветовете започват да се сливат един с друг. Последните лъчи на залязващото слънце създават загадъчни, магически отблясъци по множеството стъклени декоративни елементи. А с настъпването на нощта Елена Бусато с гордост може да обяви края на представлението в нейния театър на светлосенките!
