Шведският архитект Gus Wustemann определя своя дизайн като "свободна" архитектура. Той отрича всички традиционни представи за архитектура. Обособяването на отделни помещения – кухня, спалня, баня, както и стените и коридорите между тях, според него, замърсява пространството. В неговите дизайни всичко е слято в едно общо пространство. Той критикува всички архитекти, които обособяват отделни помещения, според него това разваля цялата идея за свободна архитектура.
Този апартамент перфектно демонстрира идеите на Wustemann. Апартаментът се намира на втория етаж на сграда от 1860 г., и в него има само една носеща стена, която разделя вътрешното пространство. Тази половина, разположена в близост до входната врата има 3 огромни прозореца – простиращи се от пода до тавана и гледащи към тясна пешеходна улица, и съвсем естествено се е вписала в дизайна на отворените пространства. Втората половина от апартамента се оказала доста по трудна за проектиране. След проучване на различни варианти, Wustemann стига до идеята за "белия кръстопът". Вдъхновен от градският стил на живот, натоварените кръстовищата и т.н., той създава конструкция с формата на кръстопът и облицова тази конструкция с гипс.
Wustemann реставрира и запазва оригиналните стени и тавани, инсталирайки своята гипсова конструкция вътре в това пространство, като по този начин постига ефекта на многослойност на пространството. Всекидневните зони и спалните помещения са с подове от дъбова дървесина и ламперия, която прикрива отоплителните уреди и осветителните тела.
Оригиналните стени и таван създават стилен контраст, напомнят за миналото на сградата и разкриват интересни детайли като мозайката зад масата за хранене в трапезарията.
Според архитекта този дизайн, комбинация от минало и настояще, много добре пасва на стила на съвременния градски номад.