Как да придадете на градината си великолепието и величието, характерни за XVII век – част I
29.09.2015г.
Типичните съвременни градини на пръв поглед нямат нищо общо с добре поддържаните и прецизно оформяни зелени площи и цветни лехи, обграждащи италианските вили и френските дворци. Със сигурност обаче, можете да почерпите идеи и вдъхновение и да придадете фамозна визия и официално величие на собствената си градина. Представителното ландшафтно оформление носи корените си от италианските градини в периода на Възраждането. Тези пространства оказват силно влияние върху френските градинари през XVII век, които вследствие създават фантастични градини. Сред тях е и Андре льо Нотр, който проектира градините на двореца Версай. Те се характеризирят с терасиране, прави алеи, водни елементи и цветни каскади, обикновено всички те изградени в строго геометричен вид.
Пренасянето на величието от XVII век в модерната епоха на XX век се отнася до тълкуването на основните исторически характеристики и дизайна: равните пространства, заети от декоративно оформени зелени площи и цветни лехи (parterre), алеите, подрязаните вечнозелени растения, перголите с пълзящи растения и водните елементи. Простотата в дизайна и строго геометричният план са в основата на градините в този стил. За разлика от традиционните минималистични градини в наши дни, тук растенията са на преден план.
Започнете с равните площи – parterre
Равнинните площи са от жизненоважно значение за съвременните интерпретации на класическите официални градини. Изграждат се с оформен, обикновено в геометрични и симетрични форми чемшир. Централните зони се запълват с ниски цветя или цветен чакъл. През XVII век те се изграждали непосредствено около дворците и къщите. С времето стават все по-пищни, а дизайнът им все по-сложен и заплетен.
Тази градина, изградена към предната фасада на къща в Лондон се състои от оформен в квадратна форма чемшир с кръгли акценти в центъра, а оградата представлява висок жив плет.
По-простите форми могат да бъдат най-ефективни, особено ако става въпрос за по-малки градини. Старателното поддържане на растенията в строго геометрични форми придава страхотен стил и величие на пейзажа.
В тази градина, тъмнозелената ограда придава допълнителна яркост на изумрудено зеления подрязан чемшир.
Небрежно подрязаният чемшир тук, обграждащ високостеблени цветя създава непретенциозна визия, без да нарушава цялостната официалност на геометричния дизайн. Това е типичен пример за традиционно оформление с модерно излъчване.
Чемширеният кант загражда зона с многогодишни растения, включително високи декоративни алиуми (Allium sp), извисяващи се като акцент. Цялостният дизайн е допълнен от лаврови дръвчета (Laurus nobilis), с декоративно оформени корони по протежение на оградата и пирамидално подрязан чемшир в дъното на градината.
Във втората част на статията ще научите още някои от тайните при проектирането на величествените градини от Средновековието.
Пренасянето на величието от XVII век в модерната епоха на XX век се отнася до тълкуването на основните исторически характеристики и дизайна: равните пространства, заети от декоративно оформени зелени площи и цветни лехи (parterre), алеите, подрязаните вечнозелени растения, перголите с пълзящи растения и водните елементи. Простотата в дизайна и строго геометричният план са в основата на градините в този стил. За разлика от традиционните минималистични градини в наши дни, тук растенията са на преден план.
Започнете с равните площи – parterre
Равнинните площи са от жизненоважно значение за съвременните интерпретации на класическите официални градини. Изграждат се с оформен, обикновено в геометрични и симетрични форми чемшир. Централните зони се запълват с ниски цветя или цветен чакъл. През XVII век те се изграждали непосредствено около дворците и къщите. С времето стават все по-пищни, а дизайнът им все по-сложен и заплетен.
Тази градина, изградена към предната фасада на къща в Лондон се състои от оформен в квадратна форма чемшир с кръгли акценти в центъра, а оградата представлява висок жив плет.
По-простите форми могат да бъдат най-ефективни, особено ако става въпрос за по-малки градини. Старателното поддържане на растенията в строго геометрични форми придава страхотен стил и величие на пейзажа.
В тази градина, тъмнозелената ограда придава допълнителна яркост на изумрудено зеления подрязан чемшир.
Небрежно подрязаният чемшир тук, обграждащ високостеблени цветя създава непретенциозна визия, без да нарушава цялостната официалност на геометричния дизайн. Това е типичен пример за традиционно оформление с модерно излъчване.
Чемширеният кант загражда зона с многогодишни растения, включително високи декоративни алиуми (Allium sp), извисяващи се като акцент. Цялостният дизайн е допълнен от лаврови дръвчета (Laurus nobilis), с декоративно оформени корони по протежение на оградата и пирамидално подрязан чемшир в дъното на градината.
Във втората част на статията ще научите още някои от тайните при проектирането на величествените градини от Средновековието.