При земетресение най-рискови са сградите, строени без проект

- Г-н Симеонов, кои типове сгради са най-рискови?

- Най-рискови са сградите, които са строени без проект. У нас, за съжаление, има много такива - най-вече в селските райони. При тях и дума не може да става за сеизмично осигуряване. Обикновено нямат носещи елементи за поемане на хоризонталните сеизмични сили - стоманобетонни шайби, колони и пояси. Тези сгради са рискови дори  при земетресения с параметри, по-ниски от проектните за съответния район.
Опасности крият и сградите, в които са правени нерегламентирани преустройства в партерните етажи, най-вече в централните зони на големите български градове. Бих посъветвал собствениците да бъдат изключително внимателни, когато дават съгласието си за преустройства. Уместно е да потърсят съвет от специалист.
Проблеми биха могли да съществуват и при сгради, които не са осигурявани за земетръс, но това по принцип не е правило. За информация, първите противоземетръсни норми у нас влизат в сила през 1957 г. Усъвършенствани са през 1964, 1977 и 1987 г. През миналата година влезе в сила Наредба №2 за проектиране на съоръжения в земетръсни райони, чрез която се цели по-плавен преход към Европейските противоземетръсни норми (Еврокод 8).

- В кои зони на страната сеизмичната опасност е най-голяма?

- Картата за сеизмично райониране на България по Наредба №2 определя четири зони с 9-а степен по интензитетната скала Медведев-Шпонхойер-Карник (това няма нищо общо с магнитуд 9 по Рихтер), а именно: София и Софийското поле на изток до Елин Пелин и Нови хан и на запад до Трън и Драгоман (границата със Сърбия); обширна зона, обусловена от огнищата по Маришкия шев и Кресненското дефиле - Пловдив и Пазарджик, на изток до Раднево и Симеоновград, на запад до Бобошево, Кочериново и Симитли, на юг по поречията на Струма и Места до Петрич и Кулата; районът на Шабла, Балчик, Каварна до Дуранкулак и малка зона южно от Тополовград.

- Еврокодовете по-строги ли ще са от досегашните ни норми?

- Действащата в момента у нас Наредба № 2 в основната си част е базирана на нормите от 1987 г., т. е. на познанията в областта на противоземетръсното инженерство от 70-те и 80-те години на миналия век. В Еврокод 8 са отразени резултатите от научните изследвания през последните две десетилетия.

Свободата за национален избор на някои ключови параметри също е голямо предимство. Ще дам пример с коефициентите за значимост, с които се завишава изчислителното сеизмично натоварване. При проектирането на особено важни съоръжения, които ще гарантират функционирането на инфраструктурата веднага след земетресение, е добре да бъде завишен коефициентът на значимост. Така може да се елиминира ефектът от някои недостатъци при строителството, без то да се оскъпява.

- Колко време е нужно за изследване сеизмичната устойчивост на една сграда и колко би струвало това на собствениците?

- На този въпрос не може да се отговори еднозначно. От основно значение е наличната изходна информация - данни за геологията, архитектурни и конструктивни чертежи. За повечето стари сгради (строени в началото на миналия век) тази информация не е запазена. В подобни случаи е необходимо да се изготви геоложки доклад и да се направят архитектурни и конструктивни заснемания. От особено значение е определянето на местоположението, вида и размерите на противоземетръсните елементи и количеството на вложената арматура (за целта се използват специални скенери). Чрез изследване на проби се определят якостните свойства на зидарията, бетона и арматурата. След тази подготвителна работа се разработва модел на конструкцията, който се изследва за сеизмични въздействия и се прави заключение за земетръсната устойчивост - достатъчна ли е тя, или се налага усилване   
За обследването на някои сгради не е необходимо нито време, нито средства, целият този процес е излишен, просто тяхната обреченост е очевидна.

- Кои са по-стабилни при земетръс - панелките или сградите с други видове конструкция?

- Положителното при панелките е, че основните елементи - панелите, са произведени в заводски условия, което  предполага по-висок контрол на качеството. Ключов момент за общата устойчивост е качеството на изгражданите на площадката дюбелни връзки между панелите - заваръчни работи, антикорозионно покритие, плътност и якост на бетона. От съществена важност е и хидроизолацията на фугите. Едропанелните сгради изискват много старателна поддръжка - своевременно отстраняване на течове от водопроводните и канализационните мрежи, периодична инспекция и ремонт на хидроизолацията на фугите между панелите, предотвратяване или своевременно отстраняване на причините за оводняване на сутерените.