Голямата архитектура е една мечта за по-добро бъдеще

Разговор с арх. Лило Попов, заместник-председател на Съюза на архитектите в България (САБ)

Поводът за разговора с арх. Попов е Световният ден на архитектурата, честван ежегодно всеки първи понеделник на м.октомври.

Архитект Попов, днешният ден - 6-ти октомври, е Световен ден на архитектурата. Как САБ ще отбележи професионалния празник на гилдията?

По традиция, установена от Международния съюз на архитектите (по чиято инициатива всъщност се чества Световният ден на архитектурата), този празник се фокусира върху актуален проблем. Миналата година той беше „Архитектура без емисии на въглероден двуокис”. Тази година мотото на Международния ден на архитектурта е: „Дете, бъди архитект на едно по-добро бъдеще”. В това мото звучи едновременно и грижа за качеството на архитектурата, предназначена за децата, и призив за изграждане на архитектурна култура у хората от най-ранна възраст, и – преди всичко – повик към създаване на пълноценна жизнена среда, която да задоволява нуждите не само на днешните, но и на бъдещите поколения – в духа на устойчивото развитие. Защото голямата архитектура винаги е била и една мечта за по-добро бъдеще. На тазгодишната тема на Световния ден на архитектурата, САБ ще посвети студентски пленер, който ще се проведе в Бургас в края на месеца, за проектиране на Детски културно-развлекателен център. Ще организираме и конференция по проблемите на средното архитектурно образование. Разбира се, каним на чаша вино и приятелите на архитектурата, защото разбираме този ден не само като професионален празник, а празник на всички – както и архитектурата е за всички хора.

Какво се промени в българската архитектура през последните 17 – 18 години и какво е нейното съвременно „лице”, според Вас?

Нашата архитектура през последните двадесет години се промени много – и за добро, и за лошо. Изчезнаха големите проектантски организации, а на тяхно място се появиха множество архитектурни фирми, които работят в условията на остра конкуренция. Изчезна идеологическата цензура върху образните търсения. На пазара вече има много нови строителни материали и технологии. Появиха се и нови видове сгради, като започнем от храмовете (каквито в България десетилетия не бяха строени по обясними причини) и стигнемв до вездесъщите напоследък молове.В същото време много често архитектурата се оказва подвластна на безогледния стремеж към бърза и лесна печалба. В името на тази печалба се принасят в жертва обществените интереси, природни и културни ценности. Идеологическият диктат бе заменен с диктата на парите. Моралният, професионален и властови ресурс на архитекта се оказва недостатъчен да се противопостави на тези негативни тенденции, особено, когато той е оставен сам, без подкрепата на властта и обществото. За съжаление, архитектите нерядко са принудени да правят компромиси с професионалните критерии под натиска на бизнеса.

Защо повечето красиви сгради, направени от наши архитекти в последно време, са предимно с офис и бизнес предназначение, а почти липсват жилищните?

Споделям тревогата Ви за качеството на жилищната архитектура, макар, че някои може би няма да са съгласни с тази оценка – та нали някой поръчва и, следователно, харесва тази архитектура. Появата на една прекалено „натруфена” архитектура" си обяснявам с реакция спрямо предишния период, когато жилищната архитектура пък беше прекалено аскетична, меко казано. Тя е и отговор на един принизен масов вкус, който в музиката се асоциира с чалгата. Строителните предприемачи пък гледаха на жилищното строителство само като средство за извличане на неизмеримо големи печалби, без да се интересуват много от архитектурното качество и стил.С насищането на пазара на жилища, тази ситуация вече започва да се променя. Все повече ще се ценят добре планираното жилище, неговите пространствени и функционални достойнства, а следователно и добрите архитекти. Мисля, че този процес вече започна и сме свидетели на някои постижения в жилищната архитектура.

От професионална гледна точка, смятате ли, че и българската столица има нужда от небостъргачи?

Въпросът за небостъргачите в София е прекалено сложен за кратък отговор. Щом има хора, готови да инвестират в тях, значи, че има и икономически резон в тяхното изграждане. Но в много по-голяма степен те са символ – символ на престиж, на технологична и финансова мощ и най-вече са и предизвикателство към човешките възможности.Мисля, че небостъргачи в София са възможни, но извън традиционното градско ядро. Разбира се, това означава да се решат безброй градоустройствени, технологически, конструктивни и други проблеми. Най-подходящите места са около спирките на метрото (извън градското ядро), където се концентрират големи потоци от хора. Там много високите сгради са подходящи и като пространствени репери за ориентация, и като “клъстери”, около които да се развият вторични центрове на оживление.

Кои са най-често срещаните проблеми в работата на хората, които проектират и изграждат заобикалящата ни среда?

Смятам, че основен проблем е повишаване на архитектурната култура на обществото, казано най-общо. Значителна част от дейността на САБ е посветена на този проблем. Основна задача на Камарата на архитектите, от друга страна, е осигуряване на форми на перманентно обучение, на постоянно поддържане на професионалната квалификация на проектантите.Що се отнася до конкретния архитект-проектант, може би най-тягостното нещо е да срещне неразбиране и недооценяване на своята работа от страна на своя клиент и на обществото като цяло.

Кои са по-важните дати от календара на САБ до края на 2008 г.?

На-важното събитие до края на тази година е Националният преглед на българската архитектура, който ще се открие на 24 ноември. Нашата амбиция е той да се превърне в празник на архитектурата, който да утвърди истинските архитектурни ценности, да утвърди архитектурата, като важно обществено и културно явление. В рамките на прегледа ще се проведат срещи, дискусии, конференции, представяне на архитектурна книжнина, презентации на фирми, ще бъдат отличени най-ярките архитектурни постижения през последните години.