БСК: Законът за обществените поръчки не работи заради директната връзка между страните

Последни Новини

По ''Красива България'' тази година ще се финансират 64 проекта за почти 15 млн. лв.

---

Възобновява се строителството на ''Хемус'' между Боаза и пътен възел ''Дерманци''

---

Стабилен пазар и покупки основно за инвестиция - една прогноза за високия клас жилища

---

---

Коментирай Изпрати на приятел Разпечатай

Доклади на Сметната палата показват, че при две трети от обявените обществени поръчки в страната има допуснати нарушение по цялото трасе на процедурата. Останалите просто заобикалят закона. Тази нефункционалност на Закона за обществените поръчки се превръщат във все по-сериозен проблем за бизнеса, защото забавя и усложнява усвояването на евросредства.

Това каза Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара, по време на дискусия за усъвършенстване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки. В нея се включиха представители на държавата, бизнеса и неправителствения сектор.

Проблемите са известни, коментираха специалистите по време на дискусията. Процедурите са тромави, времеемки и често пъти доста скъпи за участниците в тях, а одобрените изпълнители накрая обикновено са предопределени. Това се случва по два начина - когато възложителят включва в изискванията си нерационални и нерелевантни условия, на които могат да отговарят само конкретни фирми в България. Вторият вариант, е когато са намесени външни експерти, които имат свой кръг от приближени фирми, за които лобират при оценката на предложенията.

Така фирмите не могат да кандидатстват при равни условия и особено потърпевши са микропредприятията, каза председателят на Българската асоциация на микропредприятията Петър Стоянов. Той изтъкна още проблеми по процедурите на обществените поръчки като некачествените задания.

"Бич са ниските цени и това, че на фирмите, участващи в търгове, се прави автодъмпинг. Обявяваме ниски цени, печелим поръчките, след това не можем да ги изпълним и страда качеството. За късмет единици са случаите, при които загиват хора, заради нискокачествената работа", каза Стоянов. Според него постоянната промяна на закона обезсърчава бизнеса да кандидатства. По-добре би било да се направят промени в положителна посока и да се задържат, така че бизнесът да може най-после да се нагоди към тях, коментира Стоянов.

Заради нередностите фирмите все по-често обжалват решенията на експертите и оценките на предложенията си. Това също е един от основните проблеми, изтъкнати от БСК, но заедно с това е истинска пречка за възложителите. "Нашият покрив продължава да тече и изпълнението на ремонта дори не може да започне, докато фирмите обжалват", разказа Елеонора Станоева от Технически университет-София. Тя представи гледната точка на възложителите, които по думите й, също страдат от недомислиците и злоупотребите с обществените поръчки.

Станоева определи сегашния вариант на закона като "най-дискриминационният" за възложителите - закон с твърде много ограничения и санкции. "Това е закон, в който всеки нещо се опитва да докопа, а накрая виновен излиза възложителят - т.е. възложителят, който иска да изпълнява законите", каза Стоянова.

Според Камен Колев и представителите на бизнеса, решение на част от проблемите по Закона за обществените поръчки би било да се прекъсне връзката между възложителите на обществени поръчки и кандидат-изпълнителите. Особено за по-големите обществени поръчки, които според БСК не трябва да се провеждат от министерства и агенции, а от експертни звена, на принципа на публично-частни партньорства. Тези звена ще са обект на по-засилен контрол и това ще гарантира по-висока експертност на оценките. Освен това в комисиите за оценка на предложенията трябва да има представители на браншовите организации, но без право на глас. Това ще гарантира прозрачност за гидията за това как е протекла оценката.

Друг начин да се подобри работата със закона е като се забързат процедурите - например ако се случват по електронен път. За да се предотврати прекомерното позоваване на изключенията в закона, както се случва сега с използването на нелогични изисквания към кандидатите, БСК предлага да се въведат ясни стандарти за това какво е допустимо и какво - не.