Приета е енергийната стратегия на България до 2020 г

Все по-високите цени на енергийните ресурси и техният съществен негативен ефект върху конкурентноспособността на европейската икономика, липсата на ефективен енергиен пазар в ЕС и промените в климата се посочват като причини, изискващи създаването на енер

Все по-високите цени на енергийните ресурси и техният съществен негативен ефект върху конкурентноспособността на европейската икономика, липсата на ефективен енергиен пазар в ЕС и промените в климата се посочват като причини, изискващи създаването на енергийна стратегия на България, се казва в документ на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). При цени на нефта от 100$/барел през 2030г., общия внос за ЕС-27 ще се увеличи със 17 млрд. евро или с 350 евро годишно за всеки европейски гражданин. Все още не е налице ефективен вътрешен пазар на електрическа енергия и природен газ, който е съществено необходим за осигуряването на дългосрочни инвестиции за производство на електрическа енергия през следващите 25г., възлизащи на 900 млрд. евро. Ако бъде продължена досегашната енергийна политика, общата енергийна зависимост на ЕС ще нарасне от 50% до 65%, зависимостта от природен газ – от 57% до 84%, а зависимостта от петрол – от 82% до 93%, през 2030г., се отбелязва в стратегията. Енергетиката емитира около 80% от общите парникови газове в ЕС; настоящата енергийна и транспортна политика води до 5-процентово годишно нарастване, съответно до 55-процентово нарастване на общите емисии през 2030г. Енергийната стратегия на България предвижда както постигане на заложените от ЕС цели за енергийна ефективност, либерализация на енергийните пазари, диверсификация на енергийните източници, намаляване на емисиите на вредни парникови газове, така и национални цели. Общата европейска цел е намаляване на емисиите на вредни парникови газове с 20% до 2020г. спрямо базовата 1990г. (или 14% спрямо 2005г.). Това намаление на емисиите може да достигне до 30% за 2020 г. при условие, че се постигне ново глобално споразумение относно изменението на климата, се казва в стратегията. Предвид реформата в Схемата за търговия с емисии, национални цели за секторите, включени в нея, не се определят. 90% от общоевропейските права за търгуване с емисии ще бъдат разпределени пропорционално между държавите – членки, а останалите 10% от това общо количество ще бъде преразпределено към държавите-членки с по-ниско ниво на доходи на човек и по-големи перспективи за икономически растеж. По този начин, България ще получи и допълнителни права, представляващи 53% над разпределените 90% (съответно – с 38% повече от базовите национални емисии); по-висок – 56%, е само допълнителния дял на Латвия.