Икономическият спад в Еврозоната и българските проекции

България, особено след смяната на шефа на НСИ, е една от малкото държави в ЕС, която продължава да отчита високи и дори ускоряващи се темпове на растеж. При положение че основните ни търговски партньори (Германия и Италия) отбелязват спад, че се свиват пр

България, особено след смяната на шефа на НСИ, е една от малкото държави в ЕС, която продължава да отчита високи и дори ускоряващи се темпове на растеж. При положение че основните ни търговски партньори (Германия и Италия) отбелязват спад, че се свиват преките чуждестранни инвестиции, забавя се усвояването на еврофондовете и модернизацията на инфраструктурата на страната, запазването на високите показатели през следващите месеци изглежда малко вероятно. Глобалната финансова криза даде своето отражение и върху икономическата динамика на Европа. За пръв път от въвеждането на еврото 15-те държави членки на Eврозоната отбелязват 0,2 процентен спад на БВП. Това се случи през второто тримесечие на 2008 г. Засега този спад не е официално регистрирана рецесия, тъй като последната предполага спад през две последователни тримесечия. Подобен сценарий обаче е твърде вероятен. Спадът засяга предимно големите европейски държави - Германия, Франция, Италия и Испания. По-малките икономики се справят засега относително по-добре. Спадът в Европа е относително по-слаб от този в Япония и САЩ, където се очаква свиването на БВП да бъде от порядъка на 0,5-0,6%. Повечето икономисти обясняват неблагоприятното развитие с външни фактори - поскъпването на еврото, високите цени на енергоносителите, забавянето на растежа в САЩ, кредитната криза и т.н. Европейската централна банка - ЕЦБ не е в състояние да предприеме компенсиращи мерки тъй като инфлацията в еврозоната е над целевите равнища. При това положение евентуалното намаляване на лихвения процент с оглед стимулиране на икономическия растеж би било контрапродуктивно. Интересен момент е съчетаването на елементи на рецесия във водещите страни с пазарна икономика с изострянето на глобалните противоречия. По много канали глобалната финансово-икономическа криза е свързана с контрола върху източниците на енергия и други геостратегически проблеми. Например опитът на Федералната резервна система на САЩ -ФРС, да подпомогне възстановяването на американската икономика чрез намаляването на лихвените проценти доведе да обезценяване на долара и поскъпването на нефта на международните пазари до безпрецедентни размери. Това пък засили още повече позициите на Русия и нейните амбиции за по-сериозна роля на международната сцена. В този смисъл съвпадението между икономическия спад и войната между Русия и Грузия намираща се на важен кръстопът на енергийните потоци между Азия и Европа, не е случайно. Възниква обаче въпросът - какво следва от всичко това за България? На първо място, новите членки на ЕС се оказват твърде уязвими при създалите се икономически условия. Пример за това ни дава Латвия. Това е една от най-динамичните икономики в света. Глобалната финансова криза и поскъпването на нефта обаче доведоха до рязко ускоряване на инфлацията. Правителството прие специална програма за преодоляване на проблема, в основата на която са мерки за ограничаване нарастването на банковото кредитиране.../в. Монитор