Някога идиличното градче с къщи с червени покриви Банско днес е изпълнено с празни апартаменти, незавършени хотели и бездействащи кранове, които загрозяват великолепната гледка към Пирин, пише Ройтерс. Най-големият зимен курорт в страната процъфтяваше през последното десетилетие заради бума на пазара на имоти, провокиран главно от британски и ирландски инвеститори, но този разцвет приключи с глобалната икономическа криза, която сложи край на кредитирането и срина стойността на някога печелившите сделки.
Сега чужденците, които вече не разчитат на сигурността от покачващите се цени и евтините ипотеки в собствените си страни, се намират в ситуация, която се разиграва в другите региони от бившия социалистически лагер, където голямата зависимост от външни капитали и дефицитът по текущата сметка са повишили рисковете от криза.
По данни на брокерските агенции, поне една трета от 2200-те ваканционни апартаменти в Банско, собственост на чужденци, са отново на пазара, в някои случаи дори на половин цена. Някои от тях са били купени по интернет, без собствениците дори да са стъпвали в тях.
Самите българи, най-бедното население в ЕС, също се борят с много трудности, коментира Ройтерс. Според публикации в медиите някои собственици на хотели по Черноморието са обявили за продан потъналите си в дългове бизнеси за едно евро – мрачна новина за туризма, който е най-големият сектор за чуждестранни инвестиции в България.
Според анализаторите България ще плати за това, че не е използвала кредитния бум, за да даде тласък на производството и да увеличи износа си. Подобно на други места в Европа, строителните предприемачи използваха кредити за строежа на молове, а не на фабрики, а потребителите купуваха луксозни коли и модерни телевизори с плосък екран, пише още изданието.
С изчерпването на кредитния ресурс и някои западни банки, които вероятно ще ограничат финансирането за своите подразделения в България, ръстът на икономиката в страната ще спадне под 3% през следващата година от 7% в момента, смятат анализатори. Никъде другаде това не може да бъде илюстрирано по-добре от Банско. Градът има само две големи производствени предприятия, които осигуряват около 500 работни места. Повечето от неговите 14 хил. жители през последното десетилетие разчитаха на бума на пазара на имоти, търговията и туризма.
"Бумът на пазара на имоти беше просто подарък. Това не е реална икономика. Нужно е да се работи и произвежда", смята Николай Проев, собственик на малка компания за производство на мебели в Банско. "Тази глобална криза може да изиграе съществена роля за отрезвяване на хората."
Строителството и пазарът на имоти, които заедно със съпътстващите ги финансови услуги привличат по-голямата част от 6-те млрд. евро чуждестранни инвестиции годишно, бяха първите сектори, които усетиха кризата. Строителите в Банско и по черноморското крайбрежие вече намаляват своя персонал заради пониженото търсене. В Банско цените на имотите спаднаха с до 40% - до 600-900 евро на кв. м.
Базираният в Лондон инвестиционен фонд Black Sea Property Fund замрази жилищен проект в София, а брокерските агенции съобщават за голям брой непродадени апартаменти в столицата. "Никой не купува. Всичко е замръзнало", казва Ася Кавръкова от британската агенция Ski Property в Банско. Анализаторите обаче смятат, че най-лошото за пазара на имоти все още не е дошло, като може да се очакват ръст в безработицата и възможни фалити.
Според някои анализатори казват, че пресъхването на кредитния ресурс и спадът на пазара на имоти може да тласне страната директно към рецесия, подобно на балтийските държави. Дефицитът по текущата сметка на България е над 20%, а големият обем на дълг в частния сектор означава, че страната трябва да продължава да привлича чуждестранен капитал, за да запази темповете на развитие на икономиката си. Дали ще успее зависи до голяма степен от състоянието на глобалната икономика и от това дали западните банки може да продължат инвестициите си.