Рестарт за проекта *Горна Арда*
На първо време фирмите изпълнители ще разчитат само на собствен финансов ресурс
10.05.2010г.
До 2 месеца ще бъде подновено строителството на каскадата „Горна Арда", съобщи в Момчилград евродепутатът Владимир Уручев. "Новият инвеститор - австрийската компания EVN, който замести турския "Джейлан холдинг", е обявила пълна мобилизация за продължаване на работата и затова си мисля, че проектът "Горна Арда" най-после ще се случи", допълни Уручев.
Според него възможно било строителните работи да тръгнат с по-бавни темпове, тъй като съществувала възможност от финансови проблеми. Условията за кредити в момента не били от най-удачните. Фирмите изпълнителки щели да разчитат на първо време единствено на собствен капиталов ресурс.
През май миналата година австрийската компания се договори с наследника на "Джейлан холдинг"- турската ССG, да изкупят 30-процентния им дял в хидроенергийната каскада "Горна Арда". Бе подписано и тристранно споразумение с НЕК за евентуалното влизане на EVN и "Алпине бау". След парафирането му беше временно прекратено арбитражното дело за 75 млн. евро, заведено от турците срещу НЕК. Тъй като временното спиране на делото изтичаше на 13 септември 2009 г., още в началото на същия месец кабинетът одобри писмо за подкрепа на реализацията на инвестиционния проект на австрийската компания. Писмото за подкрепа не представлява държавна гаранция и не ангажира бюджета. Първоначалните оценки показваха, че стойността на проекта ще стигне 310 млн. евро. Впоследствие той беше оценен на около 500 млн. евро. Очаква се годишното производство на ток от каскадата да е 440 гигаватчаса.
По отношение на АЕЦ "Белене" Владимир Уручев каза, че България ще има нужда от нова ядрена мощност, но на този етап въпросът не стоял на дневен ред, тъй като заради кризата потреблението на електроенергия било спаднало не само в български, но и в европейски мащаб. "Когато се съживи икономиката, когато се появи инвеститорски интерес, тогава и реализирането на АЕЦ "Белене" ще стане актуално", коментира още Уручев. Според него в момента потенциалните инвеститори в ядрени мощности се сблъсквали с икономическата несигурност, затова било трудно да се направи прогнозата кога България ще има нужда от нова ядрена мощност. "Интересът към този вид потребление ще се увеличи не както се очакваше след 7-8, а вероятно след 10 години", прогнозира евродепутатът.
Според него възможно било строителните работи да тръгнат с по-бавни темпове, тъй като съществувала възможност от финансови проблеми. Условията за кредити в момента не били от най-удачните. Фирмите изпълнителки щели да разчитат на първо време единствено на собствен капиталов ресурс.
През май миналата година австрийската компания се договори с наследника на "Джейлан холдинг"- турската ССG, да изкупят 30-процентния им дял в хидроенергийната каскада "Горна Арда". Бе подписано и тристранно споразумение с НЕК за евентуалното влизане на EVN и "Алпине бау". След парафирането му беше временно прекратено арбитражното дело за 75 млн. евро, заведено от турците срещу НЕК. Тъй като временното спиране на делото изтичаше на 13 септември 2009 г., още в началото на същия месец кабинетът одобри писмо за подкрепа на реализацията на инвестиционния проект на австрийската компания. Писмото за подкрепа не представлява държавна гаранция и не ангажира бюджета. Първоначалните оценки показваха, че стойността на проекта ще стигне 310 млн. евро. Впоследствие той беше оценен на около 500 млн. евро. Очаква се годишното производство на ток от каскадата да е 440 гигаватчаса.
По отношение на АЕЦ "Белене" Владимир Уручев каза, че България ще има нужда от нова ядрена мощност, но на този етап въпросът не стоял на дневен ред, тъй като заради кризата потреблението на електроенергия било спаднало не само в български, но и в европейски мащаб. "Когато се съживи икономиката, когато се появи инвеститорски интерес, тогава и реализирането на АЕЦ "Белене" ще стане актуално", коментира още Уручев. Според него в момента потенциалните инвеститори в ядрени мощности се сблъсквали с икономическата несигурност, затова било трудно да се направи прогнозата кога България ще има нужда от нова ядрена мощност. "Интересът към този вид потребление ще се увеличи не както се очакваше след 7-8, а вероятно след 10 години", прогнозира евродепутатът.