Бизнесът: Обществените поръчки остават непрозрачни и при новата концепция
Необходим е засилен контрол от АОП и гарантиране на по-голяма конкуренция при възлагането
10.01.2011г.
Обществените поръчки остават непрозрачни и според новата концепция за закон, трябва да се засили предварителният контрол и да се разширят функциите и правомощията на ресорната държавна агенция. Това са основните възражения и препоръки на бизнеса след първото обсъждане на концепцията за нов Закон за обществените поръчки с работната група, която я е изготвила, начело с министъра на еврофондовете Томислав Дончев.
"Определено не сме доволни от направените предложения, защото те не решават основните проблеми в сега съществуващия закон", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Според него основният проблем на поръчките остава тяхното насочване към определен кандидат, както и липсата на предварителен и текущ контрол. В момента условията за участие в конкурсите се създават така, че само определени фирми да отговарят на тях, смята Колев.
Две са основните промени, които трябва да залегнат в новия закон, смята Йордан Кисьов, член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му е необходим засилен превантивен контрол от страна на Агенцията по обществени поръчки, както и гарантиране на по-голяма конкуренция при възлагането.
В момента ресорната агенция има право да извършва предварителен контрол на процедурите само ако те се възлагат чрез договаряне с покана. Освен това извършва проверки на документацията по конкурсите, финансирани с пари от ЕС. Агенцията не може да се самосезира за нарушения, нито може да сезира други институции, без да е получила сигнал.
Самите условия на конкурсите могат да се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията. Самото изпълнение на обществените поръчки след възлагането им може да се проверява от Сметната палата и - само по сигнал - от Агенцията за държавна финансова инспекция.
"В комисиите, които определят изпълнителите на обществените поръчки, трябва да участват представители на браншовите организации. Така ще се избегнат много недоразумения при подготовката на процедурите и избора на изпълнители", смята Кисьов. В момента всяка жалба срещу избора на изпълнител в КЗК спира самата процедура.
От КРИБ обясняват, че именно заради това е добре подготовката на поръчките да се следи, за да не се стига до обжалване после. Важно условие е и да се засили контролът както по време на обявяване на обществените поръчки, така и по време на тяхното изпълнение.
"Агенцията по обществени поръчки трябва да получи по-големи правомощия, така че да може да връща всички процедури, при които има съмнение, че не са изработени правилно", обясни Кисьов. "Наистина не е възможно да се проверяват по 10-15 хил. поръчки на година, но със сигурност ресорната агенция трябва да има такива функции", допълва Кисьов.
Едно от основните предложения, залегнали в новата концепция за ЗОП, е създаването на поръчки in house. Това означава, че обявена процедура ще може да се печели без търг и конкурс, ако изпълнител е 100% държавна или общинска фирма, собственост на възложителя. "Не виждам, ако тази промяна бъде приета, защо въобще трябва да съществува закон за обществените поръчки. Всяка община ще си създаде фирми, които да изпълняват поръчките й", коментира Камен Колев от БСК.
От Българската търговско-промишлена палата са се обявили за създаването на "черни списъци" за нелоялните изпълнители на обществени поръчки. И в момента законът предвижда съществуването им и в тях би трябвало да попадат всички осъдени изпълнители.
Втора поредна година обаче списъкът остава празен, показва справка на "Дневник" на страницата на Агенцията по обществени поръчки. "Създаването на такива списъци трябва да е много внимателно, ясно трябва да се каже по какъв точно критерий фирмите ще попадат в тях и колко време ще бъдат вътре", смята Камен Колев.
"Определено не сме доволни от направените предложения, защото те не решават основните проблеми в сега съществуващия закон", коментира пред "Дневник" зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев. Според него основният проблем на поръчките остава тяхното насочване към определен кандидат, както и липсата на предварителен и текущ контрол. В момента условията за участие в конкурсите се създават така, че само определени фирми да отговарят на тях, смята Колев.
Две са основните промени, които трябва да залегнат в новия закон, смята Йордан Кисьов, член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По думите му е необходим засилен превантивен контрол от страна на Агенцията по обществени поръчки, както и гарантиране на по-голяма конкуренция при възлагането.
В момента ресорната агенция има право да извършва предварителен контрол на процедурите само ако те се възлагат чрез договаряне с покана. Освен това извършва проверки на документацията по конкурсите, финансирани с пари от ЕС. Агенцията не може да се самосезира за нарушения, нито може да сезира други институции, без да е получила сигнал.
Самите условия на конкурсите могат да се обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията. Самото изпълнение на обществените поръчки след възлагането им може да се проверява от Сметната палата и - само по сигнал - от Агенцията за държавна финансова инспекция.
"В комисиите, които определят изпълнителите на обществените поръчки, трябва да участват представители на браншовите организации. Така ще се избегнат много недоразумения при подготовката на процедурите и избора на изпълнители", смята Кисьов. В момента всяка жалба срещу избора на изпълнител в КЗК спира самата процедура.
От КРИБ обясняват, че именно заради това е добре подготовката на поръчките да се следи, за да не се стига до обжалване после. Важно условие е и да се засили контролът както по време на обявяване на обществените поръчки, така и по време на тяхното изпълнение.
"Агенцията по обществени поръчки трябва да получи по-големи правомощия, така че да може да връща всички процедури, при които има съмнение, че не са изработени правилно", обясни Кисьов. "Наистина не е възможно да се проверяват по 10-15 хил. поръчки на година, но със сигурност ресорната агенция трябва да има такива функции", допълва Кисьов.
Едно от основните предложения, залегнали в новата концепция за ЗОП, е създаването на поръчки in house. Това означава, че обявена процедура ще може да се печели без търг и конкурс, ако изпълнител е 100% държавна или общинска фирма, собственост на възложителя. "Не виждам, ако тази промяна бъде приета, защо въобще трябва да съществува закон за обществените поръчки. Всяка община ще си създаде фирми, които да изпълняват поръчките й", коментира Камен Колев от БСК.
От Българската търговско-промишлена палата са се обявили за създаването на "черни списъци" за нелоялните изпълнители на обществени поръчки. И в момента законът предвижда съществуването им и в тях би трябвало да попадат всички осъдени изпълнители.
Втора поредна година обаче списъкът остава празен, показва справка на "Дневник" на страницата на Агенцията по обществени поръчки. "Създаването на такива списъци трябва да е много внимателно, ясно трябва да се каже по какъв точно критерий фирмите ще попадат в тях и колко време ще бъдат вътре", смята Камен Колев.