Министри и археолози изчистили противоречията покрай строителството на магистралите
Работата по магистрала 'Хемус' продължава
10.01.2012г.
Представители на археолозите и на различни министерства се срещнаха днес, за да обсъдят породилото се напрежение между тях в края на миналата година покрай думите на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, че историческите музеи в участъците на бъдещите автомагистрали "изнудват" агенция "Пътна инфраструктура" и бавят строителството на магистралите с археологическите си проучвания. Археолозите реагираха остро, а министър Павлова продължи да отстоява думите си.
Днес тя инициира среща, на която противоречията да бъдат обсъдени и по възможност - изгладени. Тя била в доста широк формат, участвали вицепремиерът Симеон Дянков, министърът на културата Вежди Рашидов, заместникът му Георги Стоев, голям екип от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), археолози от БАН, от музеите в Перник и Шумен, от Софийския университет, както и Божидар Димитров (бивш директор на Националния исторически музей и министър в правителството на ГЕРБ).
Разговорът беше много конструктивен, в продължение на два часа обсъждахме спорните въпроси и в края на срещата уточнихме къде всъщност се коренят проблемите, каза пред "Дневник" Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Както вече посочиха пред медиите, археолозите разяснили и пред властта, че цените, по които работят, се основават на методика, спусната от Министерството на културата. Методиката обаче все още не е изведена като официален документ на ведомството, затова по време на разговора било уточнено тя да бъде подписана и оформена като нормативен документ на министерството. Така се очаква да бъде изчистен въпросът за това колко струва работата на археолозите.
Обсъдени били и критиките от страна на МРРБ, че на вече проучени от специалистите терени при строителството на магистралите изведнъж се появявали нови исторически обекти и това бави изграждането на пътищата.
Археолозите представили карти и документи, от които ясно се виждало, че действително трасета, прогнозирани при първоначалните проекти на магистрали, се променяли в хода на работата.
Заданията ни обикновено са да проучим около 50 метра - колкото е магистралата, така ако трасето се промени дори само със 100 метра, може да се окаже, че пътят минава не покрай могилата, а направо през нея, коментира Вагалински.
Министрите и представителите на АПИ се съгласили с тези аргументи. Уговорено било да има нови срещи между археолозите и пътната агенция, на които да се постигне по-добра комуникация.
Като трети проблем, водещ до затруднена координация, историците посочват голямото текучество в АПИ, като така нови и нови хора в пътната агенция трябвало да бъдат информирани за Закона за културното наследство, излизащите все още нови наредби към него и на практика за изискванията за работа на археолозите.
Изчистихме нещата, разбрахме се спешно да продължим работата по приоритетни обекти като магистрала "Хемус", да се довърши новата план-сметка за проучванията там, обнадежден съм от конструктивния дух на дискусията, каза още Вагалински.
Днес тя инициира среща, на която противоречията да бъдат обсъдени и по възможност - изгладени. Тя била в доста широк формат, участвали вицепремиерът Симеон Дянков, министърът на културата Вежди Рашидов, заместникът му Георги Стоев, голям екип от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), археолози от БАН, от музеите в Перник и Шумен, от Софийския университет, както и Божидар Димитров (бивш директор на Националния исторически музей и министър в правителството на ГЕРБ).
Разговорът беше много конструктивен, в продължение на два часа обсъждахме спорните въпроси и в края на срещата уточнихме къде всъщност се коренят проблемите, каза пред "Дневник" Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Както вече посочиха пред медиите, археолозите разяснили и пред властта, че цените, по които работят, се основават на методика, спусната от Министерството на културата. Методиката обаче все още не е изведена като официален документ на ведомството, затова по време на разговора било уточнено тя да бъде подписана и оформена като нормативен документ на министерството. Така се очаква да бъде изчистен въпросът за това колко струва работата на археолозите.
Обсъдени били и критиките от страна на МРРБ, че на вече проучени от специалистите терени при строителството на магистралите изведнъж се появявали нови исторически обекти и това бави изграждането на пътищата.
Археолозите представили карти и документи, от които ясно се виждало, че действително трасета, прогнозирани при първоначалните проекти на магистрали, се променяли в хода на работата.
Заданията ни обикновено са да проучим около 50 метра - колкото е магистралата, така ако трасето се промени дори само със 100 метра, може да се окаже, че пътят минава не покрай могилата, а направо през нея, коментира Вагалински.
Министрите и представителите на АПИ се съгласили с тези аргументи. Уговорено било да има нови срещи между археолозите и пътната агенция, на които да се постигне по-добра комуникация.
Като трети проблем, водещ до затруднена координация, историците посочват голямото текучество в АПИ, като така нови и нови хора в пътната агенция трябвало да бъдат информирани за Закона за културното наследство, излизащите все още нови наредби към него и на практика за изискванията за работа на археолозите.
Изчистихме нещата, разбрахме се спешно да продължим работата по приоритетни обекти като магистрала "Хемус", да се довърши новата план-сметка за проучванията там, обнадежден съм от конструктивния дух на дискусията, каза още Вагалински.