Жилищата поскъпвали с по над 6% в последните 3 години
20.06.2019г.
Жилищата в България поскъпвали с по над 6% в последните 3 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС. У нас тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6%, 2017 - повишение с 8,7%, 2016 - плюс 7%, 2015 - плюс 2,3% и 2014 г. - плюс 1,4%. Най-голям срив от 20% в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. и през 2010 г. - 10 на сто, показват още данните.
Според евростатистиката цените на жилищния пазар са в широки граници - от около 500-800 евро на кв. м в средно големи градове - до 1200-1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават за 3000-5000 лв., като в някои случаи цената е символична.
Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15% и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%). На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто.
Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата.Около една трета от този жилищен фонд обаче е бил незает. Близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми. В градовете те са били 653 хил. или 25%. В селата броят им е 567 хил. или 45%. В същото време около 1,1 млн. души или един от всеки 7 души, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.
В момента 97,6% от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4% - на държавата или общините. Пак според НСИ - 82% от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто - под наем. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97%, Хърватия и Литва - по около 90 на сто. Най-малък е делът на хората със собствено жилище в Германия - 51%, следвани от тези в Австрия - 55%, Дания - 62% и Франция - 64%.
По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманобетонна конструкция, 125 тухлени, 8 панелни и др.
Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро.
Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв. м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв. м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв. м.
Според евростатистиката цените на жилищния пазар са в широки граници - от около 500-800 евро на кв. м в средно големи градове - до 1200-1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават за 3000-5000 лв., като в някои случаи цената е символична.
Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15% и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%). На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто.
Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата.Около една трета от този жилищен фонд обаче е бил незает. Близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми. В градовете те са били 653 хил. или 25%. В селата броят им е 567 хил. или 45%. В същото време около 1,1 млн. души или един от всеки 7 души, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.
В момента 97,6% от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4% - на държавата или общините. Пак според НСИ - 82% от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто - под наем. Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97%, Хърватия и Литва - по около 90 на сто. Най-малък е делът на хората със собствено жилище в Германия - 51%, следвани от тези в Австрия - 55%, Дания - 62% и Франция - 64%.
По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманобетонна конструкция, 125 тухлени, 8 панелни и др.
Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро.
Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв. м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв. м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв. м.